Симеон Симов, управител и бизнес лидер на Актив, пред Димитър Дженев от exporter.bg за полезните ходове в бизнеса

Г-н Симов, в интервю, което правих с вас през 2010 г. казахте, че кризата е на потреблението и бяхте прав. Очевидно е, че тя се задълбочава. Може ли да прерасне в друга криза, още по-опасна и за бизнеса, и за обществото? 

- Предположението, отнесено до бизнеса като цяло считам че не би могло да се случи. Липсата на потребление намали бизнесактивността, увеличи ограничаващите се хора, но увеличи и спестяванията в банките. 
Тези спестявания са натиск към банковата активност и банкова подкрепа на кризисно активните бизнеси и избутаните на пазара нови такива. Забелязвате, че много от материалите за кризата се пишат на таблети или че това е „търсен продукт” въпреки кризата. 
Свитото потребление и спестени пари рано или по-рано ще подтикнат потреблението. Наивно е да се предполага, че ще има избухване в познатите ни сектори. Всеки спукан балон се замества с рационалност и прагматизъм на засегнатото поколение. 
Разбира се, отваря се място за алтернативни балони /на ваша отговорност може да потърсите връзка с алтернативните енергийни източници/. 
Що се отнася до обществото, според мен кризисните продължения са възможни и са с една посока заместване на работата със състояние на оплакване, нереалистични очаквания, надценяване ролята на държавата, разслоение. 

Преди 2 години подчертахте, че най-добре се справят компаниите, които имат еднакво високо ниво на управление и при растеж, и при криза. Вижда се обаче, че това не е достатъчно. Според вас кои са полезните ходове днес? 

- Продължавам да считам, че високото ниво на систематизирания корпоративен мениджмънт продължава да е ключов фактор за движението на корпоративния бизнес напред и нагоре. 
Основание за това ми дава Класацията на Актив, данните от която показват, че големите /водени от системен менижмънт/ стават по-големи, а малките /водени най-често от предприемача/ стават по-малки. 
Може да приемем, че това не е достатъчно, затова защото понякога системният менижмънт работи повече за себе си отколкото за собствениците, компанията и работещите в нея. 
За да обосновем това в Актив използваме нарочно създадена матрица, която съотнася безпристрастно „цената на управление” с „постигнатите резултати.” 
Като полезни ходове мога да посоча бизнесоптимирането с ключов показател „производителността на труда”, превес на кадровия ресурс над останалите ресурси, заместване на наетия труд с „резултатния труд“ /концепция на Актив/. 

Все по-силно се усещат водовъртежите на огромната междуфирмена здлъжнялост. Според вас как може да бъде разрешена тя? 

- За съжаление не може да бъде разрешена по същия начин, както беше създадена. Изкуствено създадената задлъжнялост от държавата, няма как изкуствено да бъде премахната. Необходима е реална намеса на държавата с разчистване на всякакви държавни и общински задължение и това е най-малкото, което е длъжна да направи държавата. 
По-нататък държавен ангажимент като „нарочна политика” следва да бъде възвръщане на бизнес доверието като множеството законови постановки, свързани със задлъжнялост,  неплатежоспособност, умишлено неплащане, свободно прехвърляне на фирми към неимотни и неграмотни бушони - не се приемат само за информация, а имат реално действие и защита на коректностоящите търговци на пазара. 
Къде е големият проблем? Според мен, в изкривената тройна държавна психология, която промени бизнес нагласите. 
Тройна, защото веднъж държавата следи на точна дата да прибере вземанията си и прилага цялата си репресивна мощ за закъснелите, втори път когато тя трябва да плати това е ходене по „чиновниците“ /разбирай мъките/ и трети път е платформата и приказките за развитие на бизнеса. 
Задлъжнялостта, за която говорим се формира от възложител към доставчик,  от главен изпълнител към подизпълнител, от купувач към продавач на разсрочено плащане от „заемополучател” към „заемодател”. 
Реакцията на ощетените обърна нещата на 180 градуса и днес възниква повече опасност от задлъжнялост по авансови плащания. Ето например: Поръчвам обзавеждане за офис.  Получавам чудесна оферта, като в частта плащане стои изискване „100% авансово“. 
Просто е! Може би трябва да поискам банкова гаранция за аванса? Сложно е! Блазни ме, все пак да поръчам, ще участвам в растеж. Въздържам се да поръчам и оставам в кризата. Мисля си!  Къде остана бизнес практиката - 30% аванс, 60% при доставка и 10% гаранционни? 

Какви рискове за България и за бизнеса крие гръцката криза и едно евентуално излизане на Гърция от еврозоната? 

- Гърция крие много рискове, доколкото в бъдеще повтаряме модели и политики. Впечатляващите ме неща са „държавната политика на раздаване на пари с лека ръка“. Медиите посочиха доста конкретни примери. 
Модел, който си мисля, че повтаряме е работата по европейските проекти. Всяка институция - държавна и общинска създава звена, отдели, единици, множество специалисти по привличане и отчитане средства от програмите. Това е гръцкия опит, който загуби фокуса от изпълнението и от потенциала на аутсорсинга. 
Гърция крие и много възможности, доколкото бихме могли да се възползваме от тях. А те са, както в посрещане на местещия се гръцки бизнес, така и в навлизане на гръцка бизнес територия. 
Приказката за парите, т.е. въпроса за еврозоната на мен ми звучи познат, тъй като думата „пари” я свързвам с думите „работа” и „продукти”. Сега, на фона на похарчените милиарди евтини евра има скъпи такива и още по-лошо има такива за връщане. 
Какво ще се промени, ако излезе Гърция от еврозоната, върне драхмата или въведе друго название? Ще има много евтини пари, които може да задействат експорта и да доведат до растеж /след дъното всичко е растеж/. 
Споменавайки „експорт” все едно разбираме „повече работа за по-малко пари”. Ако добавим и връщането на скъпо евро излиза, че става въпрос за много работа. Ако приемем, че гърците са готови за това, то те може да излязат от зоната. 
Ако допуснем, че не са готови за „голямата работа”, по-добре е да си стоят и да работят поне толкова, че да не ги изпроводят от там. Винаги има и един щастлив вариант, като „опрощаване на задължения”, но такова нещо после „тъпкано се връща.” 

Рубини казва, че еврозоната е много силно “болна”.  Ще оздравее ли тя според вас? 

- Мисля, че първата предпоставка за оздравяване е диагностицирането „от какво е заболяването?”.  Да се вини еврото е трудно, защото в групата има и много здрави, и такива на разболяване, и някой на легло. 
Лесната рецепта е да се следи хранителния режим на здравите и техните фитнес операции, като силата идва и от колективността. Еврото е колективна игра, затова и ще успее. 

През първото тримесечие има спад в експорта ни за западните пазари, които са най-големите потребители на наша продукция. Как мислите, дали това е само временно явление или ще се превърне в тенденция? 

- Не би могло да се говори за тенденция нито поради наличие на намалена експортна активност нито поради сериозно цифрово изменение, което е в рамките на 3 %. Тези проценти може да се компенсират във второто тримесечие и следващите. 
Не трябва да се забравя и че 2011 г. е със значително експортно нарастване спрямо 2010 г. в посоката Европейски съюз и вдигна базата. 

Има спад в експорта ни и за другите най-големи наши търговски партньори извън ЕС – например Турция и Румъния. В същото време държавата ухажва активно старите и традиционни арабски пазари. Натам, към Босфора ли трябва да гледаме, както се изрази един известен наш политик? 

- Износът за трети страни запазва почти непроменени нива за първото тримесечие на годината отрицателен 1% спрямо 2011 г.  при ръст 24% спрямо 2010 г. По история износът ни към трети страни е непостояннен, както по структура така и по територии и време. Турция и Русия са с традиционно висок размер на износа към тях, но и със колебания. 
Ако определим арабските пазари като стари и традиционни при всички положения трябва да добавим и атрактивни. Последното буди интерес и създава перспективата за появата на българските фирми на ненаситени пазари. 
Що се отнася до това накъде да гледаме ще си позволя да кажа, че българинът обича да се оглежда и затова е добре да поглеждаме навсякъде, където гледат с добро око на българската продукция и на български ресурси, включително финансови. 

Смятате ли, че енергийните ни спорове с Русия ще се отразят върху стокообмена с Москва? 

- Ако разделим понятието „стокообмен” на държавно ниво и частно, то за първото може да приемем зависимост, но за второто от доста време икономическата логика е водеща, а икономическото политиканство - на заден план. 
Спорът, за който говорите е конкретен спор, който постепенно си намира скъпото решение. Онова, което за мен е по-важно, е че извън спора на базата на приватизацията на енергийни обекти, включително и руска собственост, нещата работят добре. 
Показват и старата бизнес истина, че не е важно кой на какво е собственик, а кой как управлява собствеността и каква полза носи на обществото. 

И един последен въпрос. Вярвате ли, че България може да развие високи технологии и да продава ноу-хау, което би ни направило една просперищата страна? Можем ли да станем Силициевата долина на Балканите или да си гледаме туризма и земеделието? 

- Не считам, че сега България е встрани от високите технологии или може би, по-точно е да кажа, че много българи са работещи във високите технологии. А след като те са там, това е реална стъпка към просперитета. 
Разказвах на колегите за това как трябваше да проведа среща с компютърен специалист българин, който работи в американска фирма, базирана в долината и който живее постоянно в моя квартал. 
Силициевата долина е уникална и ще остане такава. Да се повтаря във времето на интернет едва ли е важно, защото интернетът замени територията с пространство. Много пъти съм слушал за това, че държавата ни следва да има приоритети или да подкрепя определени бизнеси до извеждането им в приоритетни. 
За мен държавата има друга задача - да осигури ресурсно изявата на бизнесите, като според потенциала ще се получат и приоритетите. 
Извън теорията и политиката тези неща реално стоят по следния начин. Пътувам от дома си до офиса всеки ден в диапазона 30-35 минути с кола. Колата скача по дупките обичайно. Половината участък скоро бе направен като четирилентов път с кръгови кръстовища и времевия диапазон се сви до  15-20 минути. 
Това прави спестен половин час на ден или около 8 часа месечно. Отчитам, че държавата ми е дала допълнителен работен ресурс, който мога да използвам за да направя нещо за другите, защо не и да създам ноу-хау, или да направя живота си по-добър. 
Това е и отговор на тъпия политически дебат, който се изведе „магистрали или хляб”, т.е. когато някои правят магистрали, други казват „защо ги правите, хората нямат какво да ядат?!”. Всяко добро нещо, което се случва в страната ни е на фона на недобронамерена опозиция. 
Бизнесът, който се прави също е въпреки определена опозиция.  Ноу-хауто, което подарявам на политиците в случая с този дебат е съюза „и” - автомагистрали и хляб. Ползите от магистралата са хляб сега и в дългосрочен план. 
Не бих противопоставил високите технологии с туризма и селското стопанство, защото някога те са били в основата на социндустриализацията и сега са в основата на издърпването на високотехнологични продукти, и на икономиката на знанието. 
За отговор на въпроса на много българи „накъде в бизнеса?” ще посоча здравеопазването и развлекателната индустрия. Ще цитирам и един български бизнесмен, преговарящ с китаец, който му посочил, че ако искат да правят голям бизнес добре е да го правят в Китай, но ако искат да правят бизнес и да живеят добре - следва да го правят в България!. 

Източник: exporter.bg